Холестеролът и статините: какво показват новите проучвания за ползите и възможните вреди?

„Имаш висок холестерол-спри яйцата!“ „Не яж масло!“ „Статините са първи избор за да свалим холестерола!“

Вероятно си чувала поне едно от тези твърдения.

Холестеролът е тема, около която има много страхове, противоречиви съвети и реклами на хранителни добавки, обещаващи бързи резултати.

Но какво всъщност показва науката? И трябва ли да се страхуваме от статините, лекарствата, които милиони хора приемат за понижаване на холестерола?

През 2025 г. европейските кардиологични организации актуализираха препоръките си за управление на липидите, а през 2026 г. бяха публикувани нови американски насоки. Още по-интересна е голяма научна метаанализа от 2026 г., която разглежда нежеланите реакции на статините в десетки клинични проучвания.

Нека разгледаме какво е важно да знаеш.

1. Холестеролът не е враг, но LDL има значение

Холестеролът е вещество, от което организмът ни има нужда. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани и производството на определени хормони и витамин D. Проблемът не е в самото му наличие, а в количеството и вида на липопротеините, които го пренасят в кръвта. Той самият участва в много важни процеси в тялото.

Днес искам да споделя нещо много важно, за което за съжаление, изобщо не се говори и над което трябва и можем да се фокусираме. А това е да стабилизираме кръвната захар и инсулина, защото именно честото повишаване на кръвната захар може да доведе до възпалителния отговор в тялото, включително и на кръвоносните съдове! (При пациенти с Инсулинова резистентност това често остава 'скрито' в ПКК, защото инсулнинът понижава кръвната захар, но високият инсулинов отговор е породен от повишена преди това кръвна захар).

Ако трябва да обясня простичко и нагледно - при често и продължително повишавне на кръвната захар, кръвоносните съдове могат да са 'като надраскани с пирони' от вътре. И тук идва холестеролът, да спаси съдовете. Той е мазна субстанция, като мазут, който буквално залепя пробойните. Т.е. не холестеролът е лошия, и не него трябва да 'сочим с пръст' и да понижаваме с медикаменти като 1ва мярка. А това чрез балансирано хранене, (изключително важно знание за всеки човек, което усвояваме), да направим това, което зависи от нас - да адресираме корена на проблема, за да не се повишава излишно холестерола.

Наблюдвам в работата ми със стотици пациенти в програмите ми, след като се научат как да се хранят балансирано - не само редуциране на теглото, но и подобряване нивата на холестерола и кръвното налягане. При много пациенти постигнали ремисия, отпада и нуждата от излишни медикаменти за тези състояния, което е 3-на победа. Не само се чувстват и изглеждат по-добре, но се подобряват много други показатели.

Важно също е да обърнем и внимание на щитовидната жлеза. Хипофункция на щитовидната жлеза е 2рия най-изпускан фактор за повишен LDL.

Стресът, недоспиването също могат да имат роля.

Най-често в изследванията виждаме:

-LDL холестерол-липопротеини с ниска плътност, които участват в натрупването на холестерол в стените на артериите. -HDL холестерол-липопротеини с висока плътност, които участват в обратния транспорт на холестерола. -Триглицериди-вид мазнини в кръвта, чиито повишени стойности също са свързани с метаболитен и сърдечносъдов риск.

Особено важно е да разберем ролята на LDL.

Съществуват убедителни генетични и клинични доказателства, че повишеното излагане на организма на LDL и други атерогенни липопротеини допринася за развитието на атеросклероза. Затова понижаването на LDL при хората, които имат показания за това, може да намали риска от инфаркт и инсулт.

2. Само общият холестерол вече не е достатъчен

Двама души могат да имат сходен общ холестерол, но различен сърдечносъдов риск. Затова съвременната медицина обръща внимание и на допълнителни показатели.

ApoB-аполипопротеин B: Помага да се оцени броят на атерогенните липопротеинови частици. Може да бъде особено полезен при хора с повишени триглицериди, диабет или метаболитни нарушения.

Lp(a)-липопротеин(a): Това е показател, който до голяма степен се определя генетично. Можеш да се храниш балансирано и да спортуваш, но въпреки това да имаш високи стойности.

Американските насоки от 2026 г. препоръчват Lp(a) да бъде изследван поне веднъж в живота на възрастен човек. Стойности от 125 nmol/L (50 mg/dL) нагоре се приемат като рисков фактор.

Рискът се преценява не само от стойностите и кръвните тестове, а заедно с възрастта, кръвното налягане, тютюнопушенето, диабета и други фактори. Във Великобритания се използва QRISK3; европейските насоки използват SCORE2/SCORE2-OP за подходящите групи

Това е още една причина да не приемаме, че високият холестерол винаги е резултат само от начина на хранене, но храненето и холестерола вървят ръка за ръка!

3. Трябва ли да спрем яйцата и всички мазнини?

Не. Но има значение какви мазнини консумираме и с какво ги заменяме.Важно е да разграничим хранителния холестерол от наситените мазнини.

Наситените мазнини се срещат в по-големи количества в маслото, тлъстите меса, някои млечни продукти, палмовото и кокосовото масло. Приемът им може да повиши LDL холестерола.Замяната на част от тях с ненаситени мазнини от зехтин, ядки, семена може да подобри липидния профил и да повличе положително.

Не е необходимо да се страхуваш от всяка мазнина. По-важно е как изглежда цялостното ти хранене.

4. Кои храни могат да помогнат?

Вместо да се фокусираш само върху забраните, обърни внимание на храните, които можеш да включваш по-често:

-ЛЕЩА, овес, ечемик, боб-източници на разтворими фибри, които подпомагат понижаването на LDL. -Орехи, бадеми и семена-осигуряват ненаситени мазнини и фибри. -Риба-скумрия, сьомга и сардини са източници на омега-3, които имат значение най-вече за триглицеридите. -Зехтин-добър избор вместо източници на повече наситени мазнини. -Може да се замени сирене и кашкавал с извара. -Плодове и зеленчуци-осигуряват фибри и разнообразни хранителни вещества.

Няма една храна, която сама да нормализира холестерола. Значение има цялостният хранителен модел.

5. Хранителните добавки-могат ли да заменят лечението?

На пазара има много продукти, които обещават да понижат холестерола - червен ориз, чесън, омега-3, растителни екстракти и различни комбинации. Но това, че дадена добавка влияе върху лабораторен показател, не означава автоматично, че намалява риска от инфаркт или инсулт.

Някои съставки, например монаколин K в червения ферментирал ориз, могат да имат действие, подобно на статините, и съответно да носят сходни рискове и взаимодействия.

Европейските препоръки от 2025 г. не подкрепят рутинната употреба на хранителни добавки без убедителни доказателства за клинична полза при предотвратяване на сърдечносъдови заболявания.

Затова не замествай предписано лечение с добавка само защото е рекламирана като „натурална“.

6. Статините-как действат и кога се назначават?

Статините са лекарства, които блокират ензима HMG-CoA редуктаза в черния дроб. Така намаляват производството на холестерол и подпомагат изчистването на LDL от кръвта. Те са сред най-добре проучените лекарства за намаляване на сърдечносъдовия риск, но аз самата бих опитала всичко друго като алтернатива, преди да прибегна към тях!

Назначават се особено често при хора с:

-Преживян инфаркт, инсулт или доказано атеросклеротично заболяване. -Много високи стойности на LDL, включително фамилна хиперхолестеролемия. -Определени форми на диабет или хронично бъбречно заболяване. -Повишен изчислен сърдечносъдов риск.

Но статин не е задължителен за всеки човек с повишен холестерол. Решението трябва да отчита индивидуалния риск, възрастта, фамилната история, останалите заболявания и очакваната полза от лечението. Лично аз бих опитала да променя първо начина си на живот, да се храня балансирано, да регулирам инсулина, кръвната захар и възпалението в тялото преди да прибегна към лечение със статини като първа инстанция!

7. Какви вреди могат да причинят статините според новите проучвания?

Тук е важно да бъдем честни. Статините имат доказани ползи, но и могат да имат и нежелани ефекти

През февруари 2026 г. в списание The Lancet беше публикувана голям метаанализ на Cholesterol Treatment Trialists’ Collaboration. Тя включва 19 двойнослепи рандомизирани проучвания със 123 940 участници, проследявани средно 4,5 години.

Изследователите проверяват 66 различни нежелани състояния, посочвани като възможни странични ефекти на статините.

Резултатът е интересен: освен вече известните мускулни оплаквания и риска от диабет, убедителна статистическа връзка е установена само с няколко допълнителни състояния.

1. Повишаване на чернодробните ензими

При хората, приемащи статини, се наблюдава малко по-висока честота на отклонения в чернодробните показатели.В анализа честотата на повишени трансаминази е приблизително 0,30% годишно при приемащите статини спрямо 0,22% при плацебо.

Това не означава, че всеки повишен ензим е сериозно увреждане на черния дроб. Тежката чернодробна токсичност е рядка, но промените в чернодробните показатели заслужават внимание, особено при по-високи дози.

2. Мускулни болки и слабост

Това е една от най-често обсъжданите нежелани реакции.

Възможно е да се появят:

-Мускулни болки. -Чувствителност и дискомфорт. -Мускулна слабост.

Повишаване на креатинкиназата при някои пациенти.

Голям метаанализ на 19 рандомизирани проучвания, публикувана в The Lancet през 2022 г., установява, че през първата година статините причиняват малко допълнително увеличение на мускулните оплаквания - около 11 допълнителни случая на 1000 човекогодини.

Това означава, че повечето мускулни оплаквания при хората, приемащи статини, не се дължат непременно на самото лекарство.

Въпреки това симптомите не трябва да бъдат пренебрегвани. Възможно е да се наложи промяна на дозата, смяна на препарата или друг подход към лечението. Редки, но сериозни усложнения: рабдомиолизата е тежко мускулно увреждане, което може да засегне и бъбреците. Съществува и много рядка автоимунна некротизираща миопатия, при която мускулната слабост и повишената CK могат да продължат и след спиране на статина.

3. Повишен риск от диабет тип 2

Това е един от най-важните метаболитни рискове, които трябва да бъдат обсъдени.

Метаанализа на Cholesterol Treatment Trialists’ Collaboration от 2024 г., публикувана в The Lancet Diabetes & Endocrinology, показва дозозависима връзка между статините и новите диагнози диабет тип 2.

В проучванията:

-При ниска и умерена интензивност на терапията относителното увеличение на риска е около 10%. -При високоинтензивна терапия относителното увеличение е около 36%.

Важно е да разберем какво означават тези числа. Това са относителни увеличения, а не процентът от всички лекувани, които ще развият диабет.

Средното повишение на HbA1c е малко, а повечето нови диагнози са при хора, чиито показатели за кръвна захар вече са били близо до диагностичната граница.

Това е особено важно при хора с предиабет, инсулинова резистентност, наднормено тегло или метаболитен синдром.

Не означава, че статините трябва да се избягват при тези хора. Означава, че кръвната захар трябва да се вземе предвид при избора и проследяването на терапията.

4. Отоци и промени в някои лабораторни показатели

В метаанализ от 2026 г. са открити малки статистически увеличения и при отоци и някои промени в уринните показатели.Тези разлики са малки и сами по себе си не доказват сериозно увреждане на бъбреците или задържане на течности при всеки пациент.

Важно е да се разглеждат в контекста на цялостното здравословно състояние.

5. Памет, концентрация, сън и депресия - какво показват данните?

В интернет често се срещат твърдения, че статините причиняват загуба на памет, деменция, депресия, нарушения на съня или периферна невропатия.

Метаанализът от 2026 г. не открива убедителни доказателства за причинно-следствена връзка между статините и повечето от тези състояния.

Това не означава, че никой пациент не може да съобщи подобни оплаквания. Означава, че големите двойнослепи рандомизирани проучвания не потвърждават, че статините ги причиняват по-често от плацебо.

Какъв е изводът?

Статините могат да имат реални нежелани ефекти, но не всяко оплакване по време на лечението е причинено от тях. Най-добре доказаните рискове са свързани с мускулни симптоми, малко повишение на кръвната захар и определени чернодробни лабораторни отклонения.

Не се страхувай от холестерола, но не подценявай и лечението

Науката не подкрепя нито сляпото доверие към всяко лекарство, нито категоричното отхвърляне на статините. Те имат доказана полза за хората с подходящи медицински показания, но могат да причинят и нежелани реакции, които трябва да бъдат обсъдени и проследявани. Най-важното е да не вземаш решения само по една стойност на холестерола или по публикация в социалните мрежи. Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества индивидуалната медицинска консултация. Не започвайте, не спирайте и не променяйте приема на медикаменти без да обсъдите това с лекуващия си лекар.

Балансираното хранене, редовното движение, сънят и проследяването на здравословните показатели са важна част от грижата за сърцето. При някои хора те са достатъчни за подобрение, а при други са необходими и лекарства.

Искаш да подобриш начина си на живот, но не знаеш от къде да започнеш?

ПОПЪЛНИ ТАЗИ ФОРМА И НАУЧИ КАК